Уэйсайд училище гл.10

Пол обича да седи в задната част на класната стая, най-далеч от госпожа Джулс, което според него е най-доброто място. Докато госпожа Джулс преподава на класа за дроби и пай, Пол е напълно разсеян от дългите кафяви коси пред него, които принадлежат на Лесли.
Всичко, което Пол иска в живота си, е да издърпа една от тези коси. Те са олицетворение на изкушението. Но ако си дръпне една, ще изгуби ценната си анонимност: “Лесли щеше да го издаде и той щеше да стане център на внимание” (10.11). Което не е смисълът на това да седи там, където седи той.
Колкото и да се опитва, той просто не може да ги игнорира. “Те бяха там, просто висяха пред него и чакаха да бъдат издърпани” (10.13). Той решава да не ги дърпа.
Ръката на Пол обаче има други идеи и решава да дръпне една от тях, без да се консултира с Пол. Лесли изкрещява, а госпожа Джулс написва името на Пол под дисциплина и го кара да се извини.
Въпреки че Пол се чувства зле, той е раздвоен – все още не е получил възможност да дръпне другата косичка. Той си представя, че косичката говори директно на него: “Издърпай ме, Пол. Издърпай ме” (10.29).
Той влиза в дълъг въображаем спор със свинята и тя най-накрая го убеждава да дръпне. Лесли изкрещява, а госпожа Джулс пита Пол дали отново е дръпнал косичката ѝ. “Не”, казва Пол. “Аз дръпнах другата” (10.51).
Той казва на госпожа Джулс, че просто се е опитвал да бъде справедлив. “Косите са създадени, за да се дърпат”, обяснява той (10.56).
Най-после Пол е доволен. Той е издърпал всяка от косите на Лесли и има само две забележки срещу името си. Той решава, че с удоволствие ще прави това всеки ден, защото това означава, че няма да се прибира вкъщи с ранния автобус.
От нищото Лесли отново изкрещява – и Пол е изпратен вкъщи по-рано, защото “Никой нямаше да повярва, че той не е дръпнал отново косите на Лесли” (10.62).
Упс – това е единственият недостатък в плана на Пол, който той не е предвидил. Жалко, Пол.